ЗАЗОРЯВАНЕ

Приветствам те със слънчев цвят - мой Святий, Крехкий АЗ!
С длани вплетени в сърцевината,
поднасям себето на Същността.
Мислите ми бавно слизат от пространството,
като точици на хоризонта се белеят.....
Разкажи ми за доверието, а аз ще ти прошепна.
Как събудих се в тъжния си сън докосната с дихание на лято...
Как липсата на нещо малко, но съществено
захвърли ме на бряг след буря от съмнения...
Как вятъра ми даваше надежда с всеки следващ полъх...
но аз боях се за любов да прося....
Как водата ми разказваше за звуците от ладията,
в която пееш нощем сам с Луната...
Повярвай в Мен и ще Ме видиш – каза ми...
Благодаря ти, че си тук...И там...Навсякъде...
Че жив си и си част от Себе си!
Бого-творя Те днес и вярвам, че винаги ще слизаш,
за да се откривам в Теб и в Името .
Туптящо в безкрайното творение на Вселюбящия Баща-Създател.
Където Ти си Свят.... и Син.... и Дух...
И Себе си. В едно със Себето.
И с мен – капка към прахта от стъпките Ти падаща...
Ти нещо трепна в мен, стопи леда в сърцето ми ....
А аз бях Кай - целуната от Снежната Кралица...
която даде ми задачка да напиша думичката „вечност“на паважа
Така отнесена, за любовта забравила...превърнах се в острието.
Лед скова света, дъха ми стана на кристали....
И плаках дълго, плаках много, видях Го в пазвата на залеза...
Какво е То - незнам със сигурност, но знам, че съществува винаги...
И че лекува от вечността душата...
И чак сега започвам мъничко да стоплям...
какво е да кърви, какво е да боли сърцето...
И колко сладост крие при бодлите розата,
как тук, и как сега сме аз.... и Ти
...и цялата съвкупност от животи...
Прегърнатите с ТЕБ души

2/5/2015, София