Щастливите мисли на един самотен УМ

Маг Мо проследи ЩАСТЛИВИТЕ МИСЛИ на Онзи, който може да бъде най-голям враг и най-голям приятел. Зависи как го ангажираме, зависи как го тренираме и как го третираме. Да го наречем Ум Белият.

Лети на крилете на щастливите мисли, в танц с пеперудата в стомаха.

Накарай Ум Белия да прожектира само най-доброто.

Представи си Заедност под законите на Природата. 
Представи си свят без религии, банки и войни...

Представи си хората да се тачат като братя и с обич да случват своите мечти.

Представи си, че имаме храна от злато и с нея храним Майката Земя, на Нея молим се, разчитаме, благодарим. 
Представи си как на Нея да се посветим. 

И с огъня на Знанието, получено от древните, от мъдрите учители, ламята на желанията си да успокоим. 
Насочи ги във вярната посока – желай за другите, 
а за себе си – разчитай на събратята - те да пожелаят пък за теб... 
И осъзнавай, че връзката с Духа е връзката с любимите ти хора, същества, места, планети...
Че Ти си Той и Той си Ти в интимната си близост, в сърцето на сърцата, че всички сме в Едно Сърце. 
Осъзнавай любовта като река, течаща през безкрая, времената и епохите,жвъв всяка клетка на всяко живо същество.  Кристала капчица любов - вкаменената сълза на Пача Мама....Най-лековитата вода. От най-чистата любов. На Майката към Децата и Бащата. Приветствай Любовта в живота си отново, и отново, и отново.

 

А Сянката....Тя дебне и напомня как преходността понякога натравя мислите и сменя фокуса към непривързаност. В Старостта се научаваме на нея. Разбираме кристално ясно, че привързаностите са котвите и куките на онова, което ни задържа в прогнилост и от застояла течност клетките не се делят.... 

Да пускаме, да даваме и да споделяме за Него, за Духа. 
Да служим с цялата си искреност на Неговите качества и съвършенствата, които проявява в нас, във всяко себе, всеки аз. 
Да бъдеш Спътник на Духа в безкрайните Му инкарнации и да Го следваш, да Му служиш... Да бъдеш инструмент на Любовта. 
Нали това е на душата, търсеща блаженство ЦЕЛ. 
Духът познава всеки трепет, повик и копнеж, Духът познава си Душата.

Мълчание. В тишината мислите текат. В сърцето, през екрана на вече изживяни радости,  измечтани мигове и случки. Проекций на сцени – били и предстоящи. Вълшебен Свят на блянове и Златен Звезден Прах... Дали в космоса, или пък в нас можем да открием тишина без форми и без тъмнина. Или пък тишина без светлина. В пътуването се откриваме към другите, така познаваме и себе си, и светлината, и липсата и. А вътрешното ни пътуване е станало процес на постоянно сливане на граници, на крайности и бариери. Преработване на старото и трансформация – подмладяване на клетките, особено невроните в сърцето и стомаха. Връзка с Майката Природа, отваряне, отдаване, лекуване,пречистване. Отново във вълните на живота – далече от комфорта, но във флоуа, във фокуса, прегърни блестящата спасителна идея за изкуство.

Душата скита в измеренията и в едновременност битува във всяка точка от пътуването си. Събира се и се разпръсква – създава се и се раздава. Духът е цялостно явление, частиците сме ние. Безкрайно малки реплики на качествено нови аватари, във вечното преливане на цветове и форми на Съзнанието, на Цялото, Безкрайно, Вечно, Всепроникващо Присъствие. 

Ом Пурнам Адам. Светът е фрактал на Света, който е фрактал на Света....Ние сме влюбени във Възлюбените на Възлюбения... Нашата любов е фрактал на Тяхната любов. Божествената Двойка. Съкровен, свещен свят в сърцевината на лотоса. В центъра на Голямото Сърце.

Вода, свещена вода от Небето.

Чисти, лекувай, вода от брилянти....нектар в градината с мандала от цветя.

Пчелите го събират, а пеперудите го пият. Пияни от любов летят дорде осъмнат. Окъпани в роса и в бледорозово, притихват на брега прегърнати. Изгрява Той, чиито следи не са човешки. Гранде Падре Корасон. Сърцето – голямото, най-старото, най-мъдрото..... най-състрадателното и най-радостното Чисто. Сърцето, в което пребивават всичкиТе сърца. 
Елен, лъв, костенурка, лен, коноп, роза, лимец и коприва, венец от билки и култури е в Родната Земя.

Водата на Майката Природа е скрила всички тайни....знайни и незнайни. Водата скрила е даже Любовта. Течност...Твърдост....Пара..въдух, наситен с нектарна сладост, Екстаз от Музика, която песен е. За Любимия. За Любимата. За тяхната, изначалната, извечната, първата любов....за сливането, за единството на всичкото. За мен и теб.

За нас.

Даршан с небето е днес.

Приеми моите поклони, О Небе Безкрайно.

Всеобятно и всевиждащо око.

Частичката поглежда цялото.

Свят във свят са в огледалото.

Вдишвам и издишвам теб, Небе.

Преглъщам капките в очите ти.

Небесните пчели изпиха целия нектар.

Следва продължение.

Всеки миг е продължение на Вечността.

Гопала, Говинда, Радхееее, любими!

Горим, за да светим. Умираме, за да живеем.

Обичаме, за да бъдем обичани.

За Него. Всичко за Него.

За Гранде Корасон.

И в живот, и в смърт, Той е Нашия Подслон.

Моля те, направи ме инструмент на Твоята Божествена ЛЮБОВ.

                                               ХариОМТатСат