Съвършени мисли - щастлив ум

Съвършените мисли на щастливия ум

Мъгла е пред очите ми, защото видях Божиите очи. През Твоите Очи, Майко Гая, защото Този Свят е Твоят Свят Мир.

Пътешествието към Душата продължава вечно. И всеки миг е нов, кристално чист и уникален. Когато е по Законите на Привличането. Премъдростта Божия. Святата СОФИЯ, дъщерите Вяра, Надежда и Любов.
Нека бъдат в нас и около нас, за да сме тук и сега в очите на Бог.

Пътешестваме към Очите на Бог.

Споминам го за вас,  които не бяхте с нас, но сенките ви - проектирани са по стените на храма на Майка Гая, разкриващото се съвършенството на простотата. Коленичим в Църквата на Силата. Пристъпваме в Храм на Мира, Изобилието, Простотата, Живота. Запалваме отново светлинката в земната гръд. Сеем с благодат. Раждаме се за Свободата да бъдем с Бог и да му служим. Господи, направи ни инструмент на Твоята Любов. Направи ни инструмент на себе си – Енергия на Твоята Безгранична, Безусловна и Безпристрастна ОБИЧ към всички живи същества – Твои частици. Направи ни Пазители на Свещенната Любов. След Възкресението, следва Възнесение. За да живеем, умираме за старото и се раждаме с ново и чисто съзнание. Със щастливи мисли и съвършен ум.

Щастливите мисли се пораждат от вярата. Вярата в доброто и доверието в Духа. До-верие означава – давам ти вярата си, пази я, тя е свещена. Бъди Пазител на тази Вяра. Чувството, което ни залива и оцветява живота ни в пъстрота и пълнота, е любовта. А тя съществува в пет основни състояния. Състояние на преклонение, възхита, благодарност, което дава вкуса на имперсоналната връзка. Състояние на служене и подчинение със смирение и преданост. Състояние на приятелство, равенство и братство, в единомислие  и споделяне. Състояние на загриженост, милост и чиста обич, което откриваме в родителството. И състояние на пълно отдаване и посвещение, което кулминира в сакралната връзка между две сродни души, обединени от едно сърце. Сърцето на Бог.

Сладка е раздялата. В нея осъзнаваме аспектите на връзките си с любимите, настъпва мутация и нови невронни пътища създават нови усещания и осъзнавания. Поражда се вътрешна сила, идваща от проекциите, визиите и вдъхновенията. Боговдъхновение е онзи процес, в който Духът ни навестява и работи с нас, когато ставаме инстумент на неговата воля, сила, нежност, състрадание. Моментът, в който творим и съзидаваме, обичаме или пък просто даваме каквото имаме, без да търсиме облагата, авантата. А резултатите – посвещаваме на Духа с ясното разбиране, че ние просто сме изпълнявали Неговия план. 

В изпълнението на Волята Божия е смисъла на човешкия живот, казва Учителя Беинса Дуно.

Духът отново и наново ни изненадва с чудесата си. Макар, че са ежедневие, не спираме да се вдъхновяваме и да плачем с радостни сълзи.... Когато внимаваме и забелязваме Присъствието Му във всичко и навсякъде. Става интересно, пътешествието добива нов отенък на щастливо завръщане след дълги приключения и срещи със забалежителни хора. Изначалният Гуру излива милостта си. 

 С Благодарност. И Любов.

Всичко е свързано с Всичкото.

Пет е числото, което има да ни разкаже още много истински истории.

Пръстите на ръката ни са различни по големина, но са също пет.

Приемаме, че това са петима братя в една кола, които никога не се разделят и винаги вършат работата си заедно. Работят за Общото. Служат на Цялото.

Кой е ПЪРВИ. ПАЛЕЦЪТ. Големият, батката, личността, отделен от останалите, малко на разтояние, за да може да води. Какво ни води в живота. Нашето Верую. Собствените ни правила, принципи и ценности. ДХАРМА. Този пръст е пръстът на ДХАРМА – задълженията ни в този живот, които ние сами сме избрали. Ако следваме Свята Дхарма, или така наречените Вселенски закони, то нашият водач е добър водач, който става представител на божествения ред и природната логика. Ако изберем да следваме някакви човешки измислени закони, рискуваме да загубим много, включително водача и себе си.

Втори в редицата е ПОКАЗАЛЕЦ. Пръстът на АРТХА – икономическото развитие и личностния напредък. Неговата функция е да посочи, да покаже, да човърка, да рови и да се поклаща заплашително. Не е от най-добрите, символизира еготрипа на личността и затова бива изваден навън при мнтруването. Нека не забравяме, че когато сочим с него, останалите трима братя се превиват и сочат назад, към нас. Нека помним, че когато сме недоволни от нещо, по-добре е да посочим към себе си, от колкото да обвиняваме Твореца и да критикуваме Творението.

Трети е СРЕДЕН. Пръстът на КАМА. Емоциите, чувствата, насладите, удоволствията и радостта от живота. Страстта към живота. Без нея – няма живот. Тази страст поражда творчеството, изкуството, красотата, репродукцията и мистичния съюз. За да имат възможност душите на светците да се въплатят и изиграят лилата си в Игрите на Любовта. За Спасение на падналите, забравените, унилите и  бедните духом.

И все пак, погледнете го. СРЕДЕН е най-висок. Леко горделив, суетен, винаги е по средата, в центъра на прожекторите. Има мудра, в която той е сам, а другите са свити и прихваната от ПАЛЕЦ. Някои го приемат за обидно поведение от негова страна. СРЕДЕН е Надежда и Разтеж, Светлина и Изобилие от цветни сънища. Любов в човешко измерение.

ЧЕТВЪРТИЯ  наричат го БЕЗИМЕН. Странно е да има брат без име. МОКША е името на Този, който дава ОСВОБОЖДЕНИЕ от материалните котви и привързаности, пълно излекуване, свещен съюз с Духа, обричане и посвещаване на ЦЯЛОТО. Лечител той е, когато в допира си с ДХАРМА, с ПАЛЕЦ се свърже в поклон. Щастие за Душата е, когато имаме свободния избор да служим с всичко, на което сме способни. И да лекуваме съдбите си като освободим се от тревогите и предадем всички грижи на небесата. Той се грижи и лекува ни сърцето със СВОБОДА.

ПЕТИЯ, последния е КУТРЕ. Най-малък, най-невзрачен сякаш там, накрая на редичката скучае, като дете на спирка на тролей. Но името му ПРЕМА е. Любов Божествена и  Разум Свят, Свещен. Бхакти, семето на предаността, смирението, търпението.....Качествата на Христовото Съзнание – Вярата, Надеждата и Любовта. Украсен е винаги в златен пръстен с лотос и сърце. Голямото, Световното Сърце на Абсолюта. В сърцевината на Лотоса в Душата, в тайната Градина, при Дървото на Живота. Чувствителен и пъргав, участващ във всички мудри и дейности, един от инструментите, понякога също се държи подигравателно, но в съшноста си е ЧИСТА ДЕТСКА ЛЮБОВ.

Дясната ни ръка е ръката на ЧОВЕКА – Синът Божии.

Лявата ръка е на БОГ – Твореца и Бащата.

Когато ги съберем в ПРАНАМ, сливаме двете си същности и обединяваме двете половини на мозъка, сърцето, дробовете и въздушните течения. Човек и Бог в едно.

Очите на Бога и Очите на Човека са Очите на Пача Мама – Майката Природа.

В Храмът на Благодарността оставаме завинаги.

При Пазителите.

БЛАГОДАРИМ на Святите Учители.

ПАМПАРИОС.

Ом Тат Сат.  И Хари Ом. Приятели!

Бъдете любовта, която искате да видите навсякъде, във всичко.